• неделя, февруари 21st, 2010
Моето завръщане към теб
стъпва по следите на твоите протегнати
ръце,
пръсти,
очакване.
Винаги по-далече от мен.
И винаги не мога да докосна
твоите протегнати
ръце,
пръсти,
очакване.
Ще ми простиш ли недостижимите за мен
разстояния.
Category: Собствен кръговрат
| Leave a Comment
