• петък, март 12th, 2010
И ето, че се свивам в изречение -
побрало в себе си синтаксиса на грижите,
по-страшно от настойчиво съмнение,
когато ти изричат обичта си другите.
По-кротко е от битките насън, в които падам;
от белега на челото ми - по-дълбоко е;
по-тихо е от стъпките ми, като бягам;
по-криво е. И по-самотно е.
А още колко трябва да дробя,
за да открия онзи, дето е в основата
на самовлюбената ми самота,
на душата ми - в утробата…
*Проблеми на изграждането на текста. – Елка Добрева, София, 1990. – 120 с.; Шумен, 1994. – 202 с. – второ изд. (в съавт. с Ивелина Савова)
Category: Изповедите на един несретник
| Leave a Comment
