По-уродливо и по-страшно е
от отрязани гърди на кърмачка,
а го посях в дланта си,
протягайки ръка към приятел.

Толкова сама ли искаше да бъда?

хотелът е същият, останалото е почти същото, тъй като е. не е тук, спъвам се в стъпките на е. от преди, в смеха на е., закачките на е., но дори не изпратих смс. няма да го направя. просто ще преживея хотела в сливен, няма да броя стъпки, ще си сложа очилата, защото кой знае къде ни е залата, никой не знае защо списъците изглеждат така, температурата на тялото ми тогава е възможно обяснение. е. също може да е обяснение, подминавам го.

25 градуса е температурата на въздуха днес, утре обещават повече, в софия има хубави спектакли, всички се мотаят щастливи, че в уикенда са другаде, аз се крия зад списъци и стените на онзи хотел в сливен.

толкова за представата - втори път в същия хотел е като да се върнеш у дома.

н. също не отговори на смс-а.

срам ме е да си поръчам още бира в стаята.

няма да отида на концерта на елтън джон, чаках го. няма да отида на изложбите в софия, чаках и тях.

а щях да съм се освестила вече.

10 000 steps назад.

импас.

ти не питай защо все заставам до теб
в петък вечер танцувам със теб и осъмвам
ти за мен си единствен човек
дето вижда във мен и на тъмно

аз до теб се превръщам в герой
който сам опазил е слънцето
всички важни неща си тръгват под строй
и аз до тебе оставам единствено

ти не питай защо не поглеждам към тях
аз какво да им кажа кажи ми
девет разказа тихо на глас
и бутылчка вино дели ни

те не могат да драскат с кафе по врата
рано сутрин да бъдат щастливи
че аз съм до тях и така
да отминат навярно години

ти не питай защо все заставам до теб
и с усмивка до тебе се стихвам
всеки друг вижда в мене само човек
ти не питай не питай гушни ме

н: ела у дома.

има дни, които дават смисъл на години.

И друг път е имало раздяла,
на тази улица с два края,
към които са тръгвали двама души,
в различни посоки.
Този град е наситен със улици,
виновни за всички раздели.
Ще ме последваш ли
към безкрайното небе,
където само можем да се срещнем?

Научих се да следвам знаците:
на всяко кръстовище те разпознавам,
водят ме към дома,
където теб те няма.

Защо ми каза, че не лъжат?

Шумният град с шумните улици,
купищата думи,
гласовете на чудовищата
в главата ми
стихват в очите ти -
ето толкова те обичам.

Искаш ли друго да знаеш
или вече ще ме целунеш?