Страховете ми са малко,
даже се броят на пръсти.
(Едната ръка е достатъчна.)
Толкова са малко.
(Почти колкото приятелите ми.)

Страхът от тишина след смях…
(Отказвам да го коментирам!)
Страхът от тъмното е незначителен.
(Подминавам го!)
Страхът ми от високото обаче…
(Ще ми се да го подмина.)

… Някога скачах от покриви,
превземах върхове на дървета;
сега високото се размножи:
плашат ме високите думи,
високите чувства.
И високи обувки избягвам.

Ако тук свършваха -
щях да имам спокоен живот.
Щях да се радвам на дните си,
а нощите да бъдат покой.
Както Ти си обещавал…

Имам още един страх…
(Ръка за него!)
Но не мога да го назова.
От страх.
(Господи, седем пръста ти давам -
избави ме от него!)

Но с три пръста
пак мога да пиша…

… Ако Ти съществуваш
наистина
и ако ме обичаш
наистина,
аз не разбирам.

Ама верно е най-дружелюбната дума:

Един мнителен човек и “Здравей!” да му кажеш, “Добър ден!” да му пожелаеш - може да се усъмни в думите ти.. Ама я му кажи “Наздраве!” и подай чашата си?… Никакво съмнение няма да го споходи и дори ще отвърне със същата искреност и дружелюбност…

О, много хубава дума!…

Наздраве!…:)

то е мъничко
като връх на игла е
и така ме боде

то е отсъствие
но пак си е нещо
и в мене стои

То не е болка
То не носи тъга
То не търси съчувствие
То е
което не си

иде ми да ти изтръгна
държавата от държавата
че да станеш само държава
и да мога да те нарека родина
да те обикна без условности
за сънародници
за пазители
за освободители
и други твои обитатели
които дори не те населяват

другите дворове са без плевели
твоят това го огражда
и зее достъпен
и го тъпчат
на кръстопът си
да те разпъват

и аз се пъна
все едно те има
ще ме видиш
и заради мен ще те бъде

мое смътно минало
мое неясно бъдеще
ако и теб те няма
и мен не ме е имало

защото с теб е много хубаво
и вятърът не щипва лакътя
и слънцето не пречи сутрин
а къщите са срутени
но са уютни
строя хангари върху тях
за теб
кафето драска по вратата
пък на площада се раздава вино
и после във камината
ми стопляш залъка
изобщо с теб е много хубаво
аз казах ли го?
много хубаво
със теб
затова
не разбирам
защо те няма
до мен

лисиците отдавна са научили
кога ловците ще ловуват
житата отразяват само слънцето
вода се пие от чешмата
пилотите си имат екипаж
а розите са живи само
в сезона си или
в хербарий
и залезът
е като някой вчерашен

а онзи
малкият
е местил столче да го гледа