Страховете ми са малко,
даже се броят на пръсти.
(Едната ръка е достатъчна.)
Толкова са малко.
(Почти колкото приятелите ми.)

Страхът от тишина след смях…
(Отказвам да го коментирам!)
Страхът от тъмното е незначителен.
(Подминавам го!)
Страхът ми от високото обаче…
(Ще ми се да го подмина.)

… Някога скачах от покриви,
превземах върхове на дървета;
сега високото се размножи:
плашат ме високите думи,
високите чувства.
И високи обувки избягвам.

Ако тук свършваха -
щях да имам спокоен живот.
Щях да се радвам на дните си,
а нощите да бъдат покой.
Както Ти си обещавал…

Имам още един страх…
(Ръка за него!)
Но не мога да го назова.
От страх.
(Господи, седем пръста ти давам -
избави ме от него!)

Но с три пръста
пак мога да пиша…

… Ако Ти съществуваш
наистина
и ако ме обичаш
наистина,
аз не разбирам.