• вторник, септември 29th, 2009
ходехме като истински туристи, с фотоапарати, маратонки и с много любопитство. тръгнахме по малка уличка, която не стигна никъде. и имаше много котки. малко повече от десет, но това си е много. бореха се с желанието си да общуват с нас и страха си. не настоях. можех да им помогна. после музеят не беше добре подреден, липсваха указателни табелки, информационни. и незнайно защо имаше огромни снимки на експонати от други музеи.
всъщност съм много щастлива. то е като почти 10000 крачки заедно.
идвам, Бану!
Category: 10 000 steps до Бану и китове
| Leave a Comment
