Archive for септември 24th, 2009

Author: idemidoidemi
• четвъртък, септември 24th, 2009

дойдоха да се погрижат за цветята. правят го винаги в четвъртък, не всеки, но определено в четвъртък. така е лесно да познаеш, че идва денят за дънки. ако запомниш, разбира се. днес това не беше от значение за мен, защото моята форма на протест включва дънки в нерегламентирани дни. и не включва друго.

горният етаж търпи ремонт, по-скоро ние го търпим. разбиват стени, които с трясък падат върху главите ни, обаче ние всеки път сме цели. и това е забавно. по някакъв начин. офисната котка започна да прекрачва прага, скоро ще я спипат и ще си има проблеми.  счетоводителката ни каза, че днес всички могат да се качат на главата й. не разбрах разрешаваше ли или го допускаше. има хора, с които не мога да се ориентирам. аз съм сред тях. цветният софийски език от горния етаж, примесен с шума, не помага за апетита. това го разбрахме в последствие. ж. каза, че й се повръща от работа, отговорих й, че ще й помогна. после се сетих, че не съм спала отдавна и не ми се очертава скоро. гушнах ж., повече заради себе си, и й казах, че днес ще разбера колко дълго може да липсва усмивката ми.

да, денят може да се окаже, че е само ден. с тъгата на д. все пак е четвъртък - грижат се за цветята.

Author: idemidoidemi
• четвъртък, септември 24th, 2009

д. е в дупка. опитах да изплета стълбичка, но само обърках нещата повече - много говоря.  докато д. си ближеше раните, аз си направих мои, от солидарност и се вкопчих в енимал планет. надявах се да имат китове. тази вечер нямаха. опитах да покажа и на д. няколко кита, предпочете да не ги вижда. може би от нивото на точно тази дупка дори китовете нямат значение. шопинг терапията дали ще свърши работа в тоя случай? и за д., и за мен.

в панагюрище правят нощите кратки и ги пускат със специални звукови ефекти от ветропоказатели. (така е най-лесно да се загубиш.) така и не видях дали беше петел, стрелка или… кой знае какво е било. но скърцаше.

на другия ден всички го бяха чули. никой не беше доволен, но всички се смееха с патос на победители. най-вероятно и аз имах спечелена битка тогава, тази с ветропоказателя, или друга с мен, няма значение, че не мога да определя, щом и тогава бях с усещането, че съм загубеняк, че съм загубила, че съм се загубила. а не беше сряда.

измъчват ме няколко страници от онази книга, други неразбрани книги, курабийките, които оплесках (аз или фурната?), копчето, което загубих преди да зашия обратно, билетите за концерт, които намерих в книгата от библиотеката - не зная на кого са, бих могла да ги върна… такива са ми проблемите. мръщя се на чая си, защото е по-студен от ръцете ми.

в.: жива ли си? отказвам се от това си свещенно право. всъщност, много обичам д. и не обичам, когато тъгува. а енимал планет нямат китове тази вечер…

Author: idemidoidemi
• четвъртък, септември 24th, 2009

Не в децата ми, господи,
дето родени са в риза,
в някой друг искам да оставя следата!
Да го дращи самия,
покой да не знае
или, когато много загуби се,
да се връща по нея…
В някой друг, господи,
някой друг…

Суета ли е,
или съм твое подобие?