“имаш ли запалка? имаш ли ножица? имаш ли…” не разбирам защо търсят при мен каквито и да било вещи.  открих, че имам няколко странни привързаности: към размъкнати пуловери, към библиотеки и музеи в малки градчета .. и към хора. и това няма нищо общо с притежанията ми. всъщност, повече с липсата им.

липсата на китове е нещо постоянно. д. пак е там, аз пак нямам обаждане, започва да става страшно - по-добре да си хвана бекет и да се скрия под завивките. в крайна сметка илоп никога не е съществувал.

м. иска да знае в какво вярвам, защо не вярвам. иска да говоря и не ме чува, когато говорят чудовищата в главата ми. м. не подозира колко повече е. а аз не мога да обясня. също така не мога да обясня, защо не заспивам или поне не чета една от книгите, които взех със себе си - знаех, че не мога да тръгна без тях.

мога да се върна откъдето тръгнах. пак. зависи от изгревите, които правят в благоевград.

колко голям е светът, през прозореца на хотелска стая, от която не можеш да тръгнеш, когато поискаш?