тази жена стои винаги там - все със същия куфар на колелца, все напрегната, че закъснява, който трябва да я вземе от там……за да започне пътуването й…кой знае до къде. понякога пие кафе в пластмасова чаша или стиска кифла, която яде с неудоволствие, защото гледа часовника си. щом срещне погледа ти, започва да изразява недоволството си, че още чака, дискретно, на себе си, но и ти да видиш. понякога я виждаш как говори с някого… изминава една определена дистанция. не виждам кога идва, нито кога си отива. натъжава ме. мисля си: ако някой ден аз спра с кола до нея и й кажа “хайде, качвай се! извинявай, че закъснях толкова!” …. иска ми се. и не е от любопитство.

… something’s gone
So terribly wrong
Here in pleasantville….

иначе есенната колеция от мъже и жени в благоевград е много красива. а маргьорит дюрас може да компенсира много. е. няма да го направи никога. важно е, да разбираш такива неща навреме. важно е, да знаеш с кого можеш да отидеш накрай света, заради музей на изкуствата или кит. също толкова важно е да си измиеш зъбите вечер. изобщо - можеш да се загубиш сред важни неща.

…The beginning, that’s where you are
So I’m using my last match
I’ll put a fire up on every hill
And burn down Pleasantville…

ден като танго в стъпки към бану. искам да държа ръката на д. д. кара чудовищата в главата ми да са тихи.