със сирене, каза мюриъл и мизерникът нямаше готов отговор. после говорихме. нито веднъж мюриъл не каза - говори бе! - значи се справих. измислихме как да откраднем д. друго полезно нещо не се сещам в момента.

подредихме хронологията на дядо коледа, дядо мраз  и разкрихме кое е златното нещо заровено в родопите и ..което най-вероятно изпуснах от шепата си. после изпратих мюриъл. хронологията даде известен покой. за какво си говорят хората, когато вече всичко е в хронологичен ред? куче, изпълнено с доверие, заспало насред улицата, изглежда щастливо. бих го събудила, за да го гушна. скрупулите ме спряха - цената да не те гледат със страх. и се загубих в квартала. мюриъл звънна - ориентирах се. дори пазарувах. после исках да пиша, но не се получава: фффгрррррккккггггххххххх

усмивката ми не е липсвала достатъчно или е било просто израз.

това е. нищо повече.

п.п. - за първи път допуснах, че илоп не съществува.

/повече мисля за бану точка/

п.

п.п.п.п.п.п.п……..полинаааа, за какво ти е тази публичностттт??!!