казвам ти, че те обичам
но не те обичам наистина
допускам, че ми се иска
поне мъничко
казвам ти, че без теб се губя
но без теб стигам тъкмо до себе си
простичка истина е
с теб имам най-човешкото в себе си -

ти ме обичаш
аз се лаская

Аз не съм датски принц,
ти никога няма да бъдеш Офелия,
но тъкмо по теб ще остроумничим с гробарите,
как се удави в живот без моята любов.
Аз те обичах някога.

Аз не те обичах.

Рано сутрин тревата има тънка роса
и ухае на пелин;
усещам те да пристъпяш до мен,
отъркваш се в мен,
мъркаш,
а опашката ти чертае слънца
в небето.

Късно вечер улиците са ръкави
на река, в която не стъпих;
виждам как си тръгваш от мен,
едва те докосвам,
мълчиш,
а погледът ти изрязва човешкото ми -
на земята е.

- Никога не ти дадох подаръците, Офелия,
нямаш какво да ми връщаш!…