Все се чудя защо ме търпиш,
кой дявол те дърпа още към мене,
кой ангел те пази до мен да стоиш
и кой Господ от тук ще те вземе.

Отдавна не стъпвам по твърда земя -
все по главата ти ходя.
Спекулирам със второто име “жена” -
най-често за носа те водя.

Не се сърдиш за нищо.
Тръгваш, щом те изгоня.
В замяна ми даваш всичко,
за което щях да те помоля.

Пък да си влюбен - сякаш не си!
И не си и самотен за Бога!
Пък си хубав, страшно красив…
Всяка друга би била твоя.

Всяка друга, за всеки друг - да!
Но не и за тебе… Понеже
ти ме имаш за своя съдба.
И ме обичаш. Невежа.

Е, и аз те харесвам, дори
ти го казвам от време на време.
Само че тихо, докато спиш,
докато и любовта ти дреме.

Все се чудя защо ме търпиш,
кой дявол те дърпа още към мене,
кой ангел те пази до мен да стоиш
и кой Господ от тук ще те вземе.