Може просто да си кажем, че е глупаво,

че е смешно, както се преплетоха

пътищата ни насред пътека,

дето няма даже разклонения.

Може да погледнем от високо

на абсурдната история

да се срещнем с теб “нарочно”

насред толкоз милиарди хора.

Нещо явно се е случило наопаки,

не е преценено както трябва.

И си мисля във отдела на планетите

да напиша строга жалба.

Някоя звезда си разрешава

да опита маниер всевишно,

но не може да си позволява

да ни срещне с теб излишно.

Ами ти пък? Как можа да засияеш,

сякаш срещата ни е предвидена?

Ако беше на кръстовище,

можеше да се замислим.

Аз сега ще те размина,

ще си продължа нататък.

И ако след сто години пак те видя,

можеш да ме наречеш “позната”.