Author: idemidoidemi
• събота, април 25th, 2009

Още само веднъж…
и тялото ще застигне мисълта -
това е преходът, към Онова, което…

Възвишени са страстите.
Извисено е чувството.
Изящен е изказът.
Неназовано е важното.

Нещо лигаво и гадно.
Като самата смърт.

Ако в смъртта имаше нещо красиво,
наистина,
най-суетните щяха да умират
неизброимо пъти.
Множество смърти
на един и същ труп.

Мисълта никога не е
по-далеч от тялото.
Преходът е равен на разкрач.
Без да е изискано.
Без да е изящно.
Като обратното на смърт.

Ако в обратното на смърт имаше нещо красиво,
наистина,
най-суетните щяха да живеят
неизброимо пъти.
Множество животи
в един и същ труп.

А Онова, което…
Онова…
Кое…
То…

… Се разпада
в единството
смърт и живот
на множеството трупове.

От суетата им.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
Leave a Reply