не мога да ги догоня
всички тези думи
по които стъпвам
за да стигна до теб

все по-далечни са ми

чувам твоите понякога
все по-рядко
все по-тихо
все по-кратко
все повече ме обричат
на безкомпромисно мълчание

като гипсови статуи се разхождат
из спомените ми
всички онези
на които можех да кажа
никога не го направих
онези
които искаха да ми кажат
никога не ги чух
защото
само още една дума
още веднъж да поискам
още само да се протегна
и ще съм Там

а не ми стиска

дъжд се стеле
като разпилени женски коси
не вие вълчица
аз плача