Хайде сега да си преброим
раните, белезите, болките
и да сравним -
кой колко е обичал,
кой колко е живял,
за да знаем -
кой колко по-мъртъв е.

Ето, имам рана от нож.
Мога да добавя -
бих се за чест! -
но инцидентът се случи в кухнята.
Давам ти белег от котка -
обичал съм.
И ако ми заделиш още време,
от вечността,
мога да намеря и болка.
И ще докажа, че
ти си по-мъртъв от мене!

Твоите рани всъщност
са по гърба и ръцете на Сина Ти.
И Негови са белезите.
И нямаш право на болка,
защото си само свидетел.
Първопричината,
която наблюдава
собствените си последици.

Моят враг
ме помни и в делници,
изрича името ми със страст,
Теб само по празници,
ако е останало време,
Те споменават с равен глас.

Защо мене прибираш тогава,
когато сам Си по-мъртъв от мене?