Исках да те държа за ръка
и със тебе да мина оттатък. Oттатък са другите.
Но не тръгнах нито веднъж. Нито към тебе, даже към другите.
И сега не ме гледай така осъдително.
Осъдително е, че пак няма да тръгна.
Обещай ми, че ще забравиш
за малките слънчеви зайчета,
не ги изпращай, сами си отиват.
Отиват си и болките. Тъпо е,
ако още вярваш на думите, които едва произнасям.
Произнасям името ти след седмата.
Аз съм беден. Несретник съм.
И дори не мога да мина оттатък.
Не мога да ти дам нищо,
не мога да ти дам друго,
освен тонове думи, думите са суета,
които и всеки друг може да ти каже.

Ако някога ти домъчнее за мен,
избърши от паметта си
онези думи.
И ще ти мине.