Шивачо, не е дозакърпено небето ми,
отгоре още надничат сенките,
лъжат ме при тях да отида,
обещават ми спомени.

Ръкавите на зрялата ми възраст
като корени са впити във земята,
тях здраво си закърпил, Шивачо,
а исках да скъсам…