Archive for the Category ◊ Без категория ◊

Author: idemidoidemi
• събота, ноември 13th, 2010

http://liternet.bg/publish11/a_petrov/pravilnostta.htm

Author: idemidoidemi
• понеделник, септември 13th, 2010

- По телевизията казаха, ако някое дете е тормозено в интернет - родителите да му помогнат… Тормози ли те някой в интернет? Питам, че да ти помогна…

- Не, мамо, аз съм от старото поколение - продукт на тормоз у дома…

Author: idemidoidemi
• неделя, юни 13th, 2010

в тирана подборът на цветове и шарки по сградите е като удар с мокър парцал върху естетическите ти възприятия. но на третата улица вече си свикнал и се забавляваш с това. още три улици и вече сам определяш коя е по… възможно ли е след дълго четене на посредствени писачи … или в тирана влязох след дълго гледане на панелки - ниско ми била летвата? все повече стават челите “панелки”… а това е притеснително.

Author: idemidoidemi
• четвъртък, март 26th, 2009

Ама верно е най-дружелюбната дума:

Един мнителен човек и “Здравей!” да му кажеш, “Добър ден!” да му пожелаеш - може да се усъмни в думите ти.. Ама я му кажи “Наздраве!” и подай чашата си?… Никакво съмнение няма да го споходи и дори ще отвърне със същата искреност и дружелюбност…

О, много хубава дума!…

Наздраве!…:)

Author: idemidoidemi
• понеделник, февруари 09th, 2009

Друга по-сърдечна дума за поздрав не зная, та….

Абсолютен експеримент! - ей така се обяснява цялата ми регистрация тук…

Не съм завиден четец на блогове, по-скоро има двама-трима автори, които си следя и чета.. Обаче внезапно добих мерак за подобна публичност. Ще тръгна след нея, пък да видим.

В момента не мога да обещая какво ще се случва тук, защото…..и идея нямам. Писаниците ще пускам със сигурност, а може да последвам примера на един симпатичен лондончанин, когото дебна: превърнал го е в дневник - най-забавният дневник, който съм чела :)

Тъй. Да се попредставя? - От детството си не се научих да ям редовно, да обичам учителите си и да плюя надалеч… Чух го някъде, но на мен все ми казват. Това ще стане ясно по-нататък.

После изкуството най-много себе си обичам.

И никак не се сещам за по-важни неща. Сетя ли се - ще споделя от раз. Нали това е идеята..

Споделяне, споделяне……………. да си споделен - най-симпатичната илюзия, че не си сам ;Рр

Айди, да ви е леко!