четвърти ден притежавам книга, за която мечтая от години и не смея да я отворя: страх ме е, че ще я прочета за по-кратко време, отколко имам нужда да трае насладата. поглеждам към нея като към съкровище, не, като опакован подарък, за който зная, че много ще ми хареса и се захващам с нещо като печене на курабийки. тренирам, обещах на мюриъл да й направя. не искам да се изложа. и също е нещо важно. всъщност, работата е там, че стоя в офиса, където дойдох на връх национален празник с откровеното желание да работя, но не ми се получава. мисля си за книги с китове, за книги без китове, магазини с играчки, в които има китове, как свети слънцето в този момент у дома (у дома е квартирата - странно, но това понятие каквото и да назовава винаги има предвид себе си) и дали, ако бях у дома в този момент щях да си направя английски чай с мляко, да го пия от любимата си чаша и дали щях да посегна към онази книга… нямаше да посегна. тогава има смисъл да опитам да работя.

снощи с мюриъл и додо пихме бира. съвсем класически с пържени картофки без сирене. те така ги обичат, не им казах, че предпочитам със сирене. нямаше значение. разговорите се движеха във всички посоки, както винаги се случва. изненадващо заговорихме за Lord of the Air, рядко говорим за това, смутихме се, после бързо сменихме темата. неудобно е някак си. но това спаси деня. иначе нищо особено. нищо. освен, че и мюриъл, и додо, и аз измълчахме още нещо. нещо, което додо разбра снощи. аз трябва да го кажа. но не искам. същото е като с книгата. макар че не става въпрос за наслада, а за откровение, за което не съм готова. мисля, че и при книгата става въпрос за това. значи все пак е същото.

може би ще намеря снимки на китове в интернет.