Archive for ◊ октомври, 2009 ◊

Author: idemidoidemi
• събота, октомври 24th, 2009

е. си играе с мен закача се
подава ми пръстче боооц
после се скрива от очите ми
преструва се
закача се
предимно се преструва

е. се забавлява с мен
казва ми думички скъпааа
после говори сериозно
преструва се
закача се
предимно се преструва

е. беше добро основание
да продължа напрееед
после пак не спрях
преструвам се
закачам се
предимно се преструвам

предимно
моите бебешки закачки
мили думички
крачки в бъдното
не се нуждаят от основание

закачам се

преструвам се

не се ли заигравам твърде дългооо

Author: idemidoidemi
• четвъртък, октомври 15th, 2009

и в Своге през късната есен е красиво, спретнат град, чист и всички ти се усмихват, но си крият шоколадите.. й. и т. съжаляват за това, защото искат да ги ядат, аз просто исках да ги видя как висят по дърветата. не се занимавахме дълго с това, защото ходенето по бордюрите се оказа забавно, ще ме учат да го правя с един крак, обещават, че няма да се смеят, ако падна; падам - смеят се, после се наливаме с коктейли накрая се тръшваме в градинката, земята още е топла.

10 000 steps всеки ден. в Рим стават и повече. аз не съм там. всичко е заради виното: подателят на смс-а беше повече виното. и тъй преминава световната слава!…

октомври е красив. спомням си за широка лъка и четенето на селинджър с много вино. друго вино. но тогава се преструвахме, че е заради виното.

докато им липсвам и много ме обичат си отиват от мен. разбира се, остават винаги наоколо, с мен в мислите си и моите… лалалалааа…

е, и?

Author: idemidoidemi
• събота, октомври 03rd, 2009

го приказваха се приказваше
съвсем само приказки
го измисляха се измисляше
съвсем само мисъл
го имаха се имаше
само приказки само мисъл
не стигат

което му око най виждаше
залепиха с обичам те

Author: idemidoidemi
• събота, октомври 03rd, 2009

съм ти душепремяната новата
съм ти онова дето все не ти стига
съм ти махалото хитрия дух
съм ти имала давала
съм ти събуждала бога заспивала дявола
съм ти рисувала бъдното изтривала другото
и сега пак на същия праг се препъвам
и от двете му страни нямам те

ни съм ти била
ни мене ме имало