• петък, юли 10th, 2009
Не идваше смъртчица.
Но дупчицата в мене си растеше:
големичка, големичка -
порастваше за сметка на
душичка, сърчице,
стомахче и коремче (бирено!),
крачетата погълна
в едно с ръчичките.
Няма да дойде смъртчица -
няма кого да си вземе.
Ти дойде.
С нежни думички попи
петънцето,
което помнеше тебе.
Забърса му споменчетата
и сега съвсем ме няма.
Дошла ми е смъртчицата
добре предрешена.
Category: Нещата са живи
| Leave a Comment
