• четвъртък, юли 02nd, 2009
Те рисуват с треперещи пръсти.
Те рисуват с избелели бои.
Те рисуват и мажат платното.
- Ти защо шепнеш?
- Мълчат мълчанието ми по-мълчаливо.
С подходящото себевнимание
и предизвикване на внимание.
- Тогава защо не говориш? Високо!
- Казват думите ми по-силно
и допълнително подсилват патоса.
- Каква е ползата от тебе тогава?
- Някой трябва да чака Годо.
Те крещят, до фалцет се развикват.
Те крещят, не остават без глас.
Те крещят, други с тях се надвикват.
- Ти къде?
Годо си тръгна след антракта.
Category: Нещата са живи
| Leave a Comment
