• вторник, юни 30th, 2009
бързо свършват етажите
когато скачаш надолу
вечер
до върха на възглавницата
все си ти
съвсем си до мен
много хубав е върхът на кулата
сутрин
точно до мен
лицето ти е спокойно
спиш и се доверяваш на мен
лесно ми е да тръгна
толкова
за самозаблудите
денем пак към теб
нагоре
нагоре
нагоре
и пак
нощем не ми достига
една усмивка
за да остана
за да останеш
Category: Собствен кръговрат
| Leave a Comment
