твоята градина ухае на сладко от рози
ръцете и лицето ми лепнат
от питата с мед
и прагът е висок висок
прескоча ли го имам ръцете ти
в къщата ти убежище за златокоси немирници
колко щипят раните ако не духнеш във тях
приказките миришат на теб
внимавам да не начупя страниците
имаш и други тайни очите ти го издават
дърветата вятърни мелници които боря
преборвам
смея се от там и замерям със лешници
крия бастуна ти колко далеч ще стигнеш
стигна където скоро няма да те застигна
***
следите към теб чезнат една по една
мия редовно лицето си щипе само във мен
мога да ти покажа бастуна ако има дървета
прескачам прага на моята къща
натроших всички приказки
имам само един буркан със сладко от рози
ще ми стигне ли да стигна до теб
да тръгна ли вече тръгва ми се
