• понеделник, март 02nd, 2009
защото с теб е много хубаво
и вятърът не щипва лакътя
и слънцето не пречи сутрин
а къщите са срутени
но са уютни
строя хангари върху тях
за теб
кафето драска по вратата
пък на площада се раздава вино
и после във камината
ми стопляш залъка
изобщо с теб е много хубаво
аз казах ли го?
много хубаво
със теб
затова
не разбирам
защо те няма
до мен
Category: В търсене на златното нещо
| Leave a Comment
