щеше да се стигне до тук трябваше да стигна ако изобщо бях тръгнал после да разкажа разказвам сега както го пиша така беше може някой да иска друго другото все ми убягва ми спрях да го гоня може денят да е друг същият е и онзи път като опитах пак беше така ми се иска искаше ми се искам ли не ми стиска както тясна ми стана стаята къщата където живея къде живея убягва ми друго е пиша го както ми убягва някой чете после ако открие листите листи листи хартия навсякъде понякога някой я прибира взима я няма я не я виждам повече не ми трябва да пиша винаги става така пиша за да уловя това което ми убягва е друго друго е за друго пиша да уловя това което ме обърква се казва Илоп не се казва така става бавно фраза по фраза така се чете както го пиша на един дъх дъхът ми е стар отдавнашен познат като шум от чехъл скъсан чехъл син чехъл с жълти ивици тътри се и другият не ми убягва познавам моя чехъл и двата моите крака ги тътрят ходят разхождат се в кръг назад напред пак се връщат изобщо не тръгват затова ги обичам постоянни са пак се тътрят шумят като вчера и другият чехъл не ми убягва напомням се скъса пиша го за първи път на палеца ми му е студено на десния крак и без това го болеше все го боли искал да куца вбесява ме но го обичам все си е той така си е той познавам го когато го чувам да скърца нощем с коляното си ако е тръгнал за някъде с чехъла винаги с него и на мен щеше да ми е добре понякога се сърдя на ръцете че не издават звук чужди са ми само се движат предвижват храна към устата ми не я улучват понякога успяват или ми подръпват дрехите ако ми стягат тесни са ми или широки не са ми по мярка може да не са мои виждам ги как пишат не ги чувам затова се обърквам и се опитвам да променя ако се опитам да променя нещо нещо нещата са живи това ще го кажа пак ще го напиша знам защото ми хареса някой ще го прочете и ще го разбере аз не разбирам това което ме обърква се казва Илоп или не беше така може да е точно обратното на това но тогава е твърде опасно много е близко до мен често сяда някой и ми говори после става дума за Илоп или май се казваше Теке защо ми говорят за Илоп непрекъснато сядат един по един заедно понякога гоня ги измислям и за това имам оправдания понякога застават до мен пак ми говорят си аз се възползвам и тогава отивам при мама не знам къде е предлага ми чай тя не обича кафе и на нея мога да кажа не се сещам какво предлага ми бучка захар поощрява ме дали ще ми провери домашните не са готови дано не се стигне до там е тихо тя ми казва нещо разказва ми защо съм тук не знам продължава да разказва не помня чаят е много хубав билките са от нашата градина ние нямаме градина тя не знае още може да не й кажа тръгвам оттам да поздравя Илоп не е майка ми убеждавам се отново потвърждавам още говорят продължавам да пиша после някой ще чете има време на мен все не ми беше време не тръгвах вече имам много пиша с много време също толкова трябва за четене пиша на един дъх ако се чете така какво се промени не помня не мога да уловя обърква ме още продължавам да пиша продължават да идват да говоря говорят говорят ми за неща които харесвам понякога се оставям да ме подкупят помня че не беше време ако си спомня и друго ще стане ясно другото все ми убягва затова е важно най-важното стигам дотам имаше неща неща нещата са живи казах че ще повторя напомням така слагам рамки след това продължават да идват не ги виждам но идват някои по навик говорят си пак мога да тръгна няма къде не е оправдание понякога мисля че аз съм Илоп и тогава искам да тръгна но може да не съм не го правя много неща не правя не тръгвам слушам за Илоп отговарям когато ме питат обикновено имат друго предвид правя се че не знам питат ме казват че искат да знаят знаят повече от мен продължават да ми говорят за Теке за Теке за Теке помня всички неща тези неща и онези които признавам не признах аз ги направих както Илоп и Теке и чая на мама и чехлите познавам ръцете си не търся рамка мога да спра когато реша някой ще бъде строг после но не достатъчно признавам за Илоп знаех че ще стигна дотук