Госпожа Повест Рóман-Éсе застана пред огледалото с изключително задоволство. Толкова беше красива. И важна.
Нямаше нужда от кой знае какви корекции върху себе си. Щеше да сложи малко абзаци на очите си, да ги подчертае с две-три метафори. И понеже беше много изискана - ползваше метафори само от фирмата на “Учениците от Сайз”. Устните щеше да покрие с “Приказки на Хофман”. Изобщо госпожа Повест Рóман-Éсе знаеше как да се грижи за външния си вид. Дрехите й бяха в “Стил”, а раничката, която ползваше, повече като аксесоар, беше на “Самотният бегач на дълги разстояния”.
Огледа се още веднъж и малко преди задоволството й да я изпълни съвсем, се сети, че й липсва “Парфюмът”. След като приключеше с това, можеше да тръгне. На развод отиваше със Éсе.
По негова вина. Изневеряваше й с някаква госпожица Поезия. Уличница, у нея не личеше никакъв аристократизъм, по мнение на госпожа Повест Рóман -… Вече можеше и без двойна фамилия.
Старата й приятелка Новела отдавна й говореше, че това име не й отива. Може би го казваше от завист, тъй като Новела беше стара мома - не й беше дошъл Разказът навреме. Сега не й оставаше друго освен да се обеси на врата на някой престарял Сонет.
Доволна, красива и изискана госпожа Повест Рóман-Éсе тръгна на развод по “Параграф 22″. После като “Щастливата Москва” щеше да изпие с Новела няколко бутилки вино и кой знае на коя гара щяха да се събудят като “Мъртви души”. Но на Повест Рóман и Новела не им отива да са чели Сафо и затова нямаше да направят, което всички очакват.
Госпожа Повест Рóман беше сигурна, че когато Éсе ги види една до друга с госпожица Поезия, щеше да изглежда като “Живият труп”, но това едва ли му подхождаше. Той беше толкова елементарен, вълнуваха го идеи, които ще спасят света, а може би не - по-скоро си мисли за последния ден на ХХ век.
Уважаемият господин съдия Критик със сигурност щеше да забележи аристократизма на госпожа Повест Рóман. А какво можеше да се случи тогава - не знаеше и оная изкуфяла баба “Поетика”…