моето малко невъзможно бъдеще
е още по пижама
рошаво
сънено
смее се
на моето тежко настояще
прикрило своята полувековна давност
с халат
прилежно рошаво
отдавна събудено
с родителска грижа прави първо кафе
усмихва се
на моето малко невъзможно бъдеще
то е още по-весело
по-рошаво
още щъка и очаква
моето тежко настояще
да махне халата
да се събуди наистина
и да види
как моето малко невъзможно бъдеще
все ще предстои
• събота, февруари 14th, 2009
Category: В търсене на златното нещо
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
Leave a Reply