блоковете приличат на кутийки, в които едни хора са се скрили от други хора. тези по улиците бързат, за да се скрият. аз се разхождам смело, показвам се, но защото вече съм се скрила добре. достига ме само един смс - моята усмивка липсва на някого. друг път не съм го чувала, не са ми го казвали. не общувам много - това израз ли е? и тогава не говорех много, само се усмихвах. може да е за мен. може да е мент соу….ит из ит изззз…лалалалаааа лалалалааааа……..

но изобщо не е толкова лесно.

после проговорих. колко струва желанието да не си лъжец?

снощи пред вратата си намерих огромен плюшен крокодил с надпис: “приеми ме! нуждая се само от ескимо!” идея нямам от кого е. беше написан моят адрес, така че е за мен. не споделих с никого. правя го тук. така или иначе никой няма да повярва или усети емоцията. така си мисля. има защо.

отдавна не бях писала тук. сигурно, защото бих повтаряла едно и също - такава каша е.

пак попаднах в капан на семейна коледа. майка ми получи нов компютър, а баща ми имаше вируси в неговия. той не трябваше да е там.

свикнах с мисълта, че нямам почти нищо за разказване, само купчини работа и неотговорени писма. така че чао, готово, хайде, ще се освестя по-късно.

10 000 степс, са си 10 000 степс. няма да бъдат изминати.

след точно тези празници съм най-празна. после събирам илюзии, за да докарам вяра и надежда. никога не стига за любов. и внезапно пак тия празници. а нямало препетуум мобиле.