едно време сядах на скала
защото пишех за високото
днес седя в ъгъла на стаята си
и ми е ниско небето

едно време предричах съдбата си
в малки любови се вкопчвах
и изписвах тонове сълзи по тях
днес усещам отсъствие
на окопнежено минало
и дращя стените във ъгъла

едно време се вричах в родината
стисках здраво семейния корен
и защото старо дърво не се мести
днес съм никъде с никого
и не ми стигат ръкавите
проглуших си ушите от виене

едно време не беше отдавна
мога да го стигна във вчера
днес просто прозрях
в душата си
грозна и празна

и че мога да отмина