Аз съм от онези българи,
които могат да  ударят със юмрук по масата,
да стрелят два пъти във въздуха
(когато няма никого наоколо),
да креснат “Стига!”
и да си повярват.
И после да осъмнат пак
във кръчмата,
с юмрук на масата,
куршум във въздуха.
прегракнали…
… И само Странджата да каже: “Стига!
На вересия патриотизъм не раздавам…”
и да забърше от тезгяха
последните останали
вяра,
надежда,
любов,
защото
на кого му трябват.
Аз съм от онези българи,
които се кълнат в родината
като в жена, като в Бог,
но никога не са излизали
от кръчмата.
Родих се късно.

А може времето да е спряло.
За да  ме дочака.