родино, преговарям те
във всички имена на стари улици
в учебниците по история
в старата лютеница на баба ми
новата я купувам в магазин
и обещава но не е същата
преговарям те с песента на Левски
сам е други няма
с Ботев те преговарям
и с други истини
истините свършват в митологии
и не мога да си спомня

не мога да си спомня защо
Емине коленичи
и на другия ден беше Емилия
не мога да си спомня онази
с любовното име Партия
водеше ме за носа ме водила
с топлата й грижа
казваше ми какво мечтая
и мечтите си не мога да си спомня

родино, преговарям те
и се страхувам
че ще се окажеш
само мой спомен
и тогава
аз ще съм ти родина

затова те преговарям
и те разказвам, родино