Брат ми, време е да тръгваш към своята нова родина.
Тази те предаде отдавна.
Още когато се учеше да караш колело.
Oще тогава ти удари балтията
и ти кара колелото на съседите.
Още когато произнесе думите:
“Сестра ми, и аз искам близалка,
но ние с теб можем само да гледаме.”
Когато ме приспиваше с лъжи,
че утре вечер може да не легнем гладни,
когато се опитваше да обясниш защо
мама се прибира късно,
а татко не сме виждали…
Още тогава те предаде.
Сега нищо не й дължиш.
Върви си.

И спри да четеш Захари Стоянов.